Постинг
24.05.2010 23:19 -
САМОТА
.jpg)
С А М О Т АКогато майска нощ покрие тъжно
с косите си разпуснати земята
и понесат зефири ароматни
въздишките потайни на цветята ,
и сълзи като милион брилянти
избликват и поръсят небосвода -
тогаз
как дивно се възраждам аз
сред майката природа !
Тогаз духът в смирение разбира
тъмата в толкоз светлина :
тогаз въздухът в смирение постига
зарята в толкоз тъмнина: -
и аз горя сред пламъците нежни
на вечната душа - и мра :
унесен ,
аз тихо глъхна , като тиха песен -
в прохладна сладост на гърдите мра
на майката природа . . .
П. К Яворов
